Забележителности
Духовният стожер на българите във Видин е катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, вторият по големина след храм-паметник „Св. Александър Невски” в София. Той е построен на мястото на дървена църква от XVII в. и носи същото име.
Решението за изграждането на нов православен храм е взето през 1884 г., като за председател на комисията по градежа на катедралата е избран достойният видински митрополит Антим I, който е и първият български екзарх. Жителите на дунавския град, изпълнени с чувство за духовен дълг и свята мисия започват издигането на храма с доброволни дарения през 1889 г. В строежа на църквата участие взимат много италиански и български майстори, като всички дават своя принос за осъществяване на благородното дело.
Катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски” е окончателно завършен и осветен през 1926 г. Стенописите са изразителни и уникални. Забележителна е сцената с пратениците на цар Петър (927 – 970), поднасящи дарове на Св. Иван Рилски. В православния свят няма друг подобен стенопис, където да са изобразени лицата на водачите за национално освобождение на българите - Хаджи Димитър, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Тодор Александров. Патриотичният и духовният дълг са обединени в името на всеобщото спасение.
Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.
Работно време:
Лятно: от Гергьовден (06.06) до Димитровден (26.10)
7.30-18.00 ч.
Зимно: от Димитровден до Гергьовден
7.30-17.00 ч.
Телeфон:
+359 94/ 600 802
+359 879 398 854

Духовният водач на българите Екзарх Антим I задълго свързва живота и дейността си с Дунавския град. Видинският митрополит е провъзгласен за екзарх след обявяване независимостта на Българската църква през 1870 г. След Освобождението се завръща във Видин и отново заема митрополитския престол. Той е председател на Първото Велико Народно събрание, провъзгласило Търновската конституция.
Когато се взима решение за изграждане на нов православен храм във Видин, той е председател на комисията по градежа на катедралата. Признателното видинското гражданство издига мавзолей в чест на достойния духовен пастир, дарител и гражданин.
По инициатива на Видинския митрополит Неофит през 1923 г. е образуван комитет за строителството. Мавзолеят е еднокуполен, изографисан параклис, в центъра е седящата фигура на Екзарха.
Построен е през 1834 г. и е вторият след този на княз Александър Батенберг (1879-1886) в София.
Мавзолеят е част от митрополитския комплекс, разположен в старата част на Видин.
Православният храм е вторият по големина във Видин. Строителството започва през 1926 г. по проект на архитект Коста Николов. Храмът е окончателното завършен и осветен през 1930 г. Ктитори са влиятелни личности от града, засвидетелствали своя граждански дълг. Сред тях е достойният видински кмет Димитър Дамянов (1868-1953), дарил много икони и парични средства на храма. Обликът на църквата се подчертава от внушителен купол, две кули разположени симетрично над централния вход, от раздвижените фасади с множество кръгли и сводести прозорци. Църквата е част от Митрополитския комплекс, намиращ се в старата част на Видин, наречена „Кале”.
Работно време :
Лятно: от Гергьовден (06.06) до Димитровден (26.10)
7.30-18.00 ч.
Зимно: от Димитровден до Гергьовден
7.30-17.00 ч.
Телефон: 094/606 420

Австрийският пътешественик Феликс Каниц, при първото си посещение във Видин през 1862 г. споменава за църкви „...вкопани дълбоко в земята...”. Църквата „Св. Петка”, която се намира в старата част на града е типичен пример за такъв градеж издигнат през 1636 г.
След завладяването на Търновското царство през 1393 г. от османските турци, мощите на Света Петка са пренесени във Видинското царство, където са съхранявани до окончателното завладяване на средновековната българска държава. Когато българите съграждат малката каменна църква, решават да носи името на Светицата.
Според османския граничен закон християнските постройки са можели да бъдат използвани за нуждите на армията. Църквата била превърната в склад за въглища и така е било до Освобождението. Стенописите са били замазани с вар, единствено по свода са запазени отделни фрагменти. През 1882 г. църквата е почистена и от 1915 г. службите са възобновени.

Малката еднокорабна църква „Св. Пантелеймон” е със статут на национален художествен паметник. Още с първия закон за „народните старини” от 1927 г. храмът е включен в списъка и това е доказателство за голямата му историческа стойност.
Предполага се, че основите са положени още през Средновековието, но се знае, че църквата била изографисана през 1636 г. и е служела като катедрална на видинските митрополити през XV-XVIII в. Тя е каменна и правоъгълна, вкопана в земята около 1.40 м, а през 1797 г. в резултат на тежките за християните времена и за да бъде запазена била обградена с висок зид.
В този храм е служел Софроний Врачански по време на престоя му във Видин от 1800 г . до 1803 г.
В църквата „Св. Пантелеймон“ се съхраняват две икони с много ценни и красиви обкови, изработени от прочутите видински златари през 1823 г. и 1832 г.
Днес православният храм е част от митрополитския комплекс и е в непосредствена близост до църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”.

Кръстатата казарма е със забележителен архитектурен план, формата й е на равнораменен кръст. Построена е от видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801 г., където се е намирала градината на Стария сарай и е била използвана за конак на еничарите. Вътрешното разпределение на сградата е преустроявано и променяно съобразно изискванията и нуждите на службите, които са се помещавали там. Има обособени четири почти самостоятелни вътрешни двора, а входовете са в ъглите на диагоналите. Централната част на сградата създава усещане за простор и тържественост. Архитектурата е уникална по своята същност, както и пространствената композиция, това показва чуждо влияние и навлизане на нови идеи.
След Освобождението сградата е използвана за съд и казарма на българската войска. Днес забележителната постройка е паметник на културата и в нея могат да се видят различни изложби, пресъздаващи бита на българите от Видинския край.
Работно време:
Повече информация на сайта на Регионален исторически музей – Видин: https://rimvidin.bg/
Tелефон:
+359 946 01633


Видинският управител Осман Пазвантоглу (1793-1807), провъзгласил се за независим от султана, води самостоятелна политика. Някои от построените от него обществени сгради са запазени до днес. Джамията е масивна каменна постройка, отличаваща се със строга ориенталска архитектура, но това, което прави най-голямо впечатление е върха на минарето, завършващо с пика. Молитвеният храм, Пазвантоглу посветил на своя баща, който е бил убит по заповед на султана. Молитвеният салон е обширен с украсен летвен таван, а дърворезбата е с орнаменти, приличащи на тези от късния френски барок. Това показва проникване на европейско влияние.
В близост до джамията се намира библиотеката, която по своето планово и пространствено решение прилича на мавзолей. Сградата е каменна, квадратна, покрита с купол. В нея са се съхранявала книги не само с религиозно, но и със светско съдържание. Една част от томовете се съхраняват в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София, а по-голямата част е предадена на Република Турция. Библиотеката е построена е в чест на майката на видинския управител.

Укрепителната система на Видин е фортификационно съоръжение, отговарящо на изискванията за защита и отбрана на една крепост. Като граничен град с военно и административно значение в Османската империя е трябвало да бъде добре укрепен. Френски и полски инженери на турска служба участват в изграждането на съоръжението.
По време на една от австро-турските войни започнало изграждането на т.нар. “Кале” /крепост/, чийто основен строеж е от 1690 до 1720 г. То е с форма на полукръг с диаметър около 1 800 м, образуван от стена, вървяща по брега на р. Дунав. Откъм реката има двойна каменна стена /външната е по-ниска/, а откъм сушата тя е единична. Пред нея има широк около 18 м и дълбок 5-6 външен ров, който се е пълнел с вода от р. Дунав. Днес “Калето” е запазено частично. Откъм сушата част от рова е затрупана и са запазени само крепостните врати, които са /от север към юг/: “Флорентин /Карлъ баба/”, “Еничер /Боклук/”, “Пазар /Лонджа/” и “Стамбол” капии. Към р. Дунав се е излизало през 5 порти, носещи следните имена /от север към юг/: “Аралък”, “Топ”, “Сарай”, “Телеграф” и “Сюргюн” капии.
След издигането на укрепителната система Видин се превръща в непревземаем град и заедно със Силистра са били най-защитените крепости по Долното течение на р. Дунав.

Сградата на Синагогата във Видин отвори врати като културен център „Жул Паскин“.
Този паметник от национално значение е сред забележителностите, които оформят туристическия комплекс на града. Силуетът на сградата прави впечатление със своята архитектура и декоративни елементи. Историята й започва през 1894 г., когато е тържествено открита и е била гордост за видинските евреи. Втората по големина Синагога в България е наподобявала на тази в Будапеща. Предполага се, че италиански и австро-унгарски архитекти са изготвили проекта, според който е трикорабна едноабсидна базилика с два притвора, галерии и четири кули. Вътрешният интериор е впечатлявал с колорит и употребата на древноеврейски символи.
Дейността на еврейския молитвен дом е преустановена през 1950 г. поради масовото изселване на еврейските семейства от града.
Днес Културният център е туристически обект, място, където се провеждат различни събития, изложби и срещи.
Повече информация може да се получи от сайта на Културен център „Жур Паскин“: www.cc-pascin-vidin.eu

Средновековната крепост „Баба Вида” е непреходния символ на Видин. Тя пази спомени за славни времена, но и за тежки дни, оцеляла две хилядолетия като стожер на Дунава и опазила съкровени тайни за Видинското царство. Крепостта е единственото напълно запазено средновековно отбранително съоръжение в България, изградено върху стари римски основи от античния град Бонония. Българският градеж е от втората половина на Х в., който по стил и характер е различен от римския. Средновековният замък непрекъснато е разширяван и надстрояван през вековете.
Активният строителен период е от епохата на Видинското княжество, играло важна роля в политиката на Втората българска държава. Най-голямата промяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.
След завладяването на Видинското царство от Османската империя в края на ХIV в. замъкът изпълнява само защитна функция. През XVII в. и началото на XVIII в. крепостта е пригодена за използването на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунелът към стрелковата тераса.
В периода след Освобождението до края на Първата световна война (1914-1918) крепостта е предоставена на военните власти и достъпът до нея е ограничен.

През 1927 г. паметникът е обявен за „народна старина“, което е доказателство за голямото му историческо значение . Първите археологически проучвания са започнали през 1956-1962 г., които определят строителните етапи и променящите се функции през вековете на отбранителното съоръжение.
Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многобройните си бойници и помещения с различно предназначение, тя е съхранила богатата история на Видин. „Баба Вида” е уникална средновековна крепост и паметник на културата от национално значение.
Заради естествения декор крепостта „Баба Вида“ е предпочитано място за провеждане на фестивали, театрални представления, сватбени церемонии и заснемане на филмови продукции.
Информация за туристи:
Повече информация на сайта на Регионален исторически музей – Видин: https://rimvidin.bg/
Телефон. 094 601 705
Историческият музей „Конака” се помещава в сграда, която е с интересен архитектурен стил, построена е през ХVII в. Първоначално е функционирала като полицейско управление, а след учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е предоставена за ползване на църковната община във Видин. Сградата е преустроявана многократно, заложени са елементи от българската архитектура характерна за Възраждането, което придава оригиналност на външния й вид.
След Освобождението, в сградата се е помещавала Общината и именно в нея са се взимали решения за европейското модернизиране на града.
Днес в музея посетителите могат да се запознаят с богатата история на региона от Античността до Руско-турската освободителна война (1877-1878).
Информация за туристи
Повече информация на сайта на Регионален исторически музей – Видин: https://rimvidin.bg/
Днес в музея посетителите могат да се запазнаят с богатата история на региона от Античността до Руско-турската освободителна война.

Повече информация на сайта на Регионален исторически музей – Видин: https://rimvidin.bg/
Тел. +359 94/ 601 713


Началото на театралното дело във Видин е поставено през 1879 г. с основаването на „Благотворително театрално дружество „Вида“. Със средства събрани от фонд “Постройка на театър „Вида“ започва строителството на театралната сграда. Завършена през 1891 г. и тържествено открита в присъствието на цялото видинско гражданство в навечерието на 1892 г. Това е първата построена в България театрална сграда. Разполагала е с обширен салон, ложи, галерии, голяма сцена, място за оркестър и остъклен покрив. На видинска сцена са се изявявали много български таланти. Театърът се превръща в културно средище на града. Разположен на дунавския бряг той посреща и изпраща туристите стъпили на видинска земя и докоснали се до миналото и настоящето на дунавския град.

В Крайдунавския парк се намира сградата на добре запазената и единствена стара поща в България. Построена е от майстори от Дебър и е функционирала като турска поща. Много важна е била телеграфната връзка между Видин, като граничен град в Османската империя и Калафат във Влашкото княжество. Интерес е факта, че пощата е функционирала и в годините на Втората световна война (1939-1945).
Днес в сградата е създаден Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” – Видин, наречен „БиблиоПоща“. Организират се творчески работилници, ателиета и четения, свързани с българския бит, обичаи и традиции. Не са пропуснати и най-малките посетители на “БиблиоПощата”, за които е подредена специална стая. Младежкият кът е нестандартен, което означава привлекателен за младите хора, има възможност за изработване и представяне на презентации, срещи, танци и обучение.

Сградата на Художествената галерия във Видин е построена през 1892 г. за военен клуб, в който са се организирали прочутите виенски балове в края на ХIХ и началото на ХХ в. От 1962 г. предназначението ѝ се променя като се превръща в художествена галерия, а малко по-късно получава името на Никола Петров, виден български художник, роден във Видин. Във фонда на Художествената галерия се съхраняват над 1 600 произведения на известни български и чуждестранни художници, подредени в четири специализирани отдела: графика, живопис, скулптура и декоративно приложни изкуства. Освен постоянните си експозиции в галерията често гостуват временни изложби от страната и чужбина. Галерията се намира в началото на Крайдунавския парк до Драматичния театър „Вида”.
Разположена в близост до р. Дунав, Художествената галерия е предпочитано място за много културни събития и сватбени ритуали.

Дунавският парк е много специално място за жителите на Видин, наситен със символите на града, той представя дългата история на района.
Първият етап на изграждане е започнал през 1878-1899 г., тогава се оформя централната част на главната алея, около Военния клуб, днес Художествена галерия.
Създателите на градската градина са се ръководели от европейските образци, като френските и италианските паркове, но са вложили и собствен усет за красота и естетика.
Съчетанието между исторически пластове и величието на Европейската река, внушават неповторимост на гледката.

Археологическият музей във Видин се намира в сграда, която е архитектурен паметник на културата от местно значение, построена преди повече от 200 години. Нейното предназначение е било за съхранение на зърнени храни, събирани от турската власт като данък „десятък“ от българското население.
Новият музей е реализиран по европейски проект „Създаване на достъп на обществеността до сграда паметник на културата – Турски склад и създаване на епиграфски център“, по Програма „Културно наследство и съвременни изкуства“. Сградата е реставрирана и адаптирана за епиграфски център, с цел съхранение и експозиция на археологически находки от различни епохи. Експонирани са 38 движими археологически и епиграфски ценности, които датират от Античността до XIX век.
Епиграфският център се намира в непосредствена близост до крепостта „Баба Вида” и по този начин се оформя интересен исторически комплекс, който обогатява туристическия продукт на град Видин.
Работно време:
Повече информация на сайта на Регионален исторически музей – Видин: https://rimvidin.bg/

Експозицията на Археологическия музей е дигитализирана и може да се разгледа:
http://museum-vidin.com